Режисьор и сценарист: Кристофър Нолан
Участват: Леонардо Ди Каприо, Джоузеф Гордан-Левит, Елън Пейдж, Кен Уатанабе, Силиан Мърфи, Марион Котияр, Майкъл Кейн и др.
Жанр: Екшън, Фантастика, Трилър
Времетраене: 148 мин.

Трейлър:

Когато преди десетина години гледах за пръв път „Мементо“ си спомням, че останах зашеметен от начина, по който филма ме погълна в историята си. Бях наистина впечатлен, че може да има толкова оригинален, интелигентно поднесен филм, който в същото време да е заснет по толкова естетически начин.
Винаги съм обичал филмите, който след като изгледам остават с мен дни и седмици наред. Или по-скоро аз оставам вътре в тях – за да ги изследвам, за да търся отговори … и колкото отговори намирам, толкова повече нови въпроси да изникват.

Филмите на британско-американския режисьор Кристофър Нолан винаги са заснети с вкус, с онова усещане за истинско изкуство, което липсва в повечето съвременни мейнстрийм филми, бълвани като на конвейр от фабриката за забавления Холивуд, сякаш за да ни напомнят, че киното преди всичко трябва да бъде и изкуство.
От втория си пълнометражен филм („Мементо“) до днес, Нолан работи с оператора Уоли Файстър, за да ни покаже какво е чувството, ако сме на мястото на човек, страдаш от загуба на краткотрайната памет, магьосник, борещ се с най-големия си конкурент в надпревара за признанието на публиката и супер герой без свръхестествени способности, търсещ отмъщение за смъртта на родителите си и борещ се с най-големите си страхове.

Зад екшъна и приключенията, филмите на Нолан са до голяма степен психологически. Те изследват човешката природа по един изключително елегантен начин и поставят пред нас някой философски, дори бих казал екзистенциални въпроси. Но първо ни дават и някои отговори. Отговори, че хората виждат това, което искат да видят, че хората често залъгват себе си, за да бъдат щастливи. И Нолан знае как да накара зрителя да се почувства по същия начин след като е изгледал някой от филмите му. Обикновено трудно можем да видим ясно изразени злодеи там. Героите най-често правят неща, за които имат лични доводи и причини. И зрителя ги разбира, колкото и лоши да са те в някои моменти.
„Генезис“ е седмият филм на младия режисьор, който само за едно десетилетие е на път да застане в редиците на големите имена в киното. И няма как да е по-друг начин, защото и зрителите, и критиката наистина обичат неговите филми. Да се надяваме, че догодина най-сетне и академията ще ги оцени!

В близкото бъдеще е открит начин да се прониква в човешкия мозък по време на сън и да се извлича информация от него. Дом Коб е крадец, обучен за такива задачи, който работи за различни корпорации, като им помага да научат тайните на най-големите си конкуренти. Героят на Леонардо ДиКаприо се впуска в приключение, дълбоко в дебрите на човешкия ум, за да изпълни една последна задача, задача, която му е поставена от мистериозен бизнесмен и която трябва да бъде изпълнена за определено време. Но когато часовникът започва да тиктака, Коб разбира, че сънят е толкова реален, че нещата се оказват на живот и смърт.
Музиката на Ханс Цимер, с когото Нолан работи в последните си филми, е меко казано вдъхновяваща. Тя ни потапя във филма по един безкомпромисен начин, още преди да сме видели първия кадър… и не ни пуска до самия край.

От разтърсващия екшън в старинния японски замък, през шеметното преследване из тесните улички на Момбаса, до зашеметяващата битка в безтегловност сред хотелския коридор – само една дума изниква в съзнанието ми докато си спомням за усещането когато ги гледах в кино салона с притаен дъх – ШЕДЬОВЪР! А всеки кадър уловен от камерата на Файстър е граничещ с перфекционизъм!
Разбира се филма има и своя минус. Поне според мен, единствения недостатък който намерих бяха някои от снежните сцени в планината. Но оставим ли настрана няколкото сцени, които не ме впечатлиха достатъчно, всичко останало беше просто съвършенно! Нолан не крие, че много от сцените във филма са вдъхновени от култови класики, като „2001:Космическа одисея“ на Кубрик, „Блейд Рънър“ на Ридли Скот, „Матрицата“ на Уашовски и „Жега“ на Майкъл Ман. Вдъхновението си личи от всеки кадър… и вдъхновява!

Актьорският състав разбира се е на ниво и напълно очаквано Лео дава най-доброто от себе си за да пресъздаде емоционалния характер на своя герой. И тук, както и в останалите си филми, Нолан иска да ни покаже, че и най-добрите понякога вършат лоши неща, и лошите всъщнот не са толкова лоши. Лично аз симпатизирах много и на героите на Кен Уатанабе и Силиан Мърфи. Мисля, че играта им е повече от прекрасна и целият каст се е справил чудесно.

Нолан знае как да провокира съзнанието на зрителя. И го прави категорично – след като потекат финалните надписи. Една проста идея, която ни подхвърля режисьора е посята дълбоко в мислите ни и ни кара да вземем своето решение. Дълго след края на филма тази идея ще ви гложди, ще ви кара да мислите и да се съмнявате, а отговорите, които откривате ще предизвикват нови съмнения и въпроси у вас. Защото това е Нолан и това са неговите филми. Един споделен сън, който остава завинаги с нас!

9.5/10

ANONIMNIQ

Девиантарт: http://www.alexiel99.deviantart.com

Посетете неговата галерия: http://zlatolin.deviantart.com/